Създаването на армия е едно от първите действия предприети от българските власти след Освобождението от 1878 г. Със заповед от 15 юли 1878 г. се създава Българската земска войска. А още в първото правителство на свободна България, ръководено от министър-председателя Тодор Бурмов, Военното министерство е сред основните институции на държавата. То е създадено с Указ №23 от 17 юли 1879 г. на основание чл. 161 от Търновската конституция. Мотиви от витражите в сградата на Министерството на отбранатаКато най-висше военноадминистративно учреждение в България Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната независимост, охрана и отбрана на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност. В първите години на XX в. Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав. През 1905 г. се създава Военен съвет, който е съвещателен орган към военния министър. През 1907 г. във военното ведомство се създава Информационно бюро. С тази структура Военното министерство съществува до 11 юли 1911 г., когато с промени в Търновската конституция е преименувано на Министерство на войната. На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав. Мотиви от витражите в сградата на Министерството на отбранатаС демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г. се променя и организационната структура на Министерството. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. то се преименува в Министерство на отбраната. Съгласно Конституцията, приета от VII Велико народно събрание през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната отчита дейността си пред Народното събрание. Упражняването на граждански контрол над въоръжените сили и специалните служби произтича от ценностите на демократичното гражданско общество и е залегнало в националното законодателство. Законодателните актове на Народното събрание създават основните регулиращи механизми в областта на отбраната и националната сигурност. Организационната структура на Министерството на отбраната се привежда в съответствие с настъпилите промени и приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО и ЕС.
